Разграничават се различни видове въз основа на няколко народни празника.Според времето, мястото и обстановката на изпълнение се обособяват обредни, трапезни, хороводни, седенкарски, жътварски и други. Според класификацията на известния събирач на народни песни Петър Динеков те биват обредни, митични, юнашки, хайдушки, исторически, социално-битови, балади, детски песни и залъгалки и съвременни народни песни. В зависимост от начина, по който се изгражда изпълнението, те се делят на епически, лирически и лироепически.

Те биват и благопожелателни, например коледарските, сватбените и други благопожелателни песни.

Митични песни:

Митичните песни са едни от най-старите. Отразяват истини в човешкия мироглед за героизъм, мъжество/женственост, социално поведение, природни феномени, свръхестествени същества с човешки качества, но с нечовешки способности (например песента „Славки си рожба не трае“). Често срещани митични същества са слънцето, самодиви, русалки, орисници, змейове и лами, които влизат в различни взаимоотношения с българския човек или с героя.

Митичните песни съдържат както езически, така и юдео-християнски мотиви, наред с по-съвременни суеверия.